В ириса на вятър
Аз чух живота в пъстрия ти ирис.
Отпих море от пазвата на облак.
Преглътнах изгрева. Заседна мирис
в ръцете ми и пареше от болка.
Потъпках дом, прекрачих малка църква.
Завих плътта с крилете на щурците.
Запалих свещ, а в мен се втренчи щъркел
и всяка част от себе си засити.
Пробих небе, обикнах го, заплака.
Убих света с дъха на мека дюля.
Римувах път и птица дето чака,
един живот в очите ти да чуе.
Зазидах стон, прегърнах тишината.
Закърпих дом. Помислих, че е юли.
Аз чух живота в ириса на вятър,
а ти не чу. И си откъсна дюли.
© Николина Милева All rights reserved.
