agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
14 oct 2021, 22:31

В изповедалнята - 13 

  Poesía » Erótica, De humor
1255 3 16

Obra no adecuada para menores de 18 años

                        ТЯ: Така се притеснявам, отче мой!

                               Да ми помогне няма просто кой!

                              Откакто Графът е далеч оттук

                              светът ми промени се, стана друг!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не страдайте, ще се завърне той

                              и пак ще имате щастлив покой!

                              Съдбата му такава е отдавна -

                              в страни съседни с мисия държавна!

 

                      ТЯ: Но, отче мой, аз толкова сама

                             не знам що върша в нощната тъма?

                             Веднага щом заспя дочувам глас

                             и тъй е нежен той, и буди страст,

                             и призовава шепнейки " Ела!

                             Да слеем ( казва ) пламенни тела! "

                             И тръгвам все след него, накъде?

                             Наивно следвам го като дете!

                             Не виждам нищо в мрака, ала чувствам,

                             целувки необятни топло вкусвам!

                             По цялото ми тяло длани меки

                             приплъзват се и пръстчетата леки

                             са палави по тайните места

                             и сладък грях пронизва ме в нощта.

                             И гърча се безпомощна в екстаз

                             и тъй е, отче мой, до ранен час!

                             Събудя ли се, гледам сутринта -

                             до статуите голи, за беда,

                             и аз съм чисто гола и лежа...

                             Торбичката на Ерос ще държа

                              или Венерина една гърда!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Горкичката! Пак дяволът това е!

                              Дори и в сънищата ще омае!

 

                       ТЯ: Ах, моля ви, спасение желая!

                              Подкрепа търся в тази малка стая!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: От вечерта и чак до ранен час

                              довереник ще бди без сън над Вас!

                              Ще бъде някоя слугиня ваша,

                              но свят човек е по- добре, да кажа!

 

                       ТЯ: Бъдете, отче мой, до мене вие,

                              че вярвам ви, във вас добро се крие!

                              Над тялото ми, светлоносно бдете

                              и както знайте дявола гонете! ( излиза )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: ( сам ) Съдба е то... Да бъдеш " верен " страж.

                               Спасителят ще бъде само ваш.  ( излиза )

                             

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??