В изповедалнята - 13
The work is not suitable for people under 18 years of age.
ТЯ: Така се притеснявам, отче мой!
Да ми помогне няма просто кой!
Откакто Графът е далеч оттук
светът ми промени се, стана друг!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не страдайте, ще се завърне той
и пак ще имате щастлив покой!
Съдбата му такава е отдавна -
в страни съседни с мисия държавна!
ТЯ: Но, отче мой, аз толкова сама
не знам що върша в нощната тъма?
Веднага щом заспя дочувам глас
и тъй е нежен той, и буди страст,
и призовава шепнейки " Ела!
Да слеем ( казва ) пламенни тела! "
И тръгвам все след него, накъде?
Наивно следвам го като дете!
Не виждам нищо в мрака, ала чувствам,
целувки необятни топло вкусвам!
По цялото ми тяло длани меки
приплъзват се и пръстчетата леки
са палави по тайните места
и сладък грях пронизва ме в нощта.
И гърча се безпомощна в екстаз
и тъй е, отче мой, до ранен час!
Събудя ли се, гледам сутринта -
до статуите голи, за беда,
и аз съм чисто гола и лежа...
Торбичката на Ерос ще държа
или Венерина една гърда!
СВЕЩЕНИКЪТ: Горкичката! Пак дяволът това е!
Дори и в сънищата ще омае!
ТЯ: Ах, моля ви, спасение желая!
Подкрепа търся в тази малка стая!
СВЕЩЕНИКЪТ: От вечерта и чак до ранен час
довереник ще бди без сън над Вас!
Ще бъде някоя слугиня ваша,
но свят човек е по- добре, да кажа!
ТЯ: Бъдете, отче мой, до мене вие,
че вярвам ви, във вас добро се крие!
Над тялото ми, светлоносно бдете
и както знайте дявола гонете! ( излиза )
СВЕЩЕНИКЪТ: ( сам ) Съдба е то... Да бъдеш " верен " страж.
Спасителят ще бъде само ваш. ( излиза )
© Асенчо Грудев All rights reserved.
