11 abr 2007, 9:09

В живота място ти ми отреди

  Poesía
1.1K 0 10


            В какви ли вече сайтове не бях,

какви ли хули гадни не изпитах,

но и мигове вълшебни преживях -

в пътища различни все се скитах...

Страдащи поети много съживих,

а младите предпазвам от заблуди:

път хуманен, прагматичен сътворих,

по който няма да се срещат луди!

Водя хора в глобално общество,

носещи в сърцата дух, но вече нов,

който ражда туй човечно естество,

извисило споделената любов.

- В живота място ти ми отреди -

не съм така унила, както бе преди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Анета!
    Текстовете ми влияят на публиката по различен начин...Ти споделяш нещо, което ме радва.

  • Разчувстваш ме!
  • Таня,
    Ти май искаш да те убеждавам, а?! Само кажи и една статия ще цъфне по проблема за отчуждението, раждащо "безмозъчната" интелигенция, както се изразява Ерих Фром.
  • Липсата на общност за хората ги превръща в случайни индивиди, което ги подхвърля на произвола на съдбата...
  • Здравей, Лъки!
    Казваш нещо важно!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...