11 abr 2007, 9:09

В живота място ти ми отреди

  Poesía
1.1K 0 10


            В какви ли вече сайтове не бях,

какви ли хули гадни не изпитах,

но и мигове вълшебни преживях -

в пътища различни все се скитах...

Страдащи поети много съживих,

а младите предпазвам от заблуди:

път хуманен, прагматичен сътворих,

по който няма да се срещат луди!

Водя хора в глобално общество,

носещи в сърцата дух, но вече нов,

който ражда туй човечно естество,

извисило споделената любов.

- В живота място ти ми отреди -

не съм така унила, както бе преди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Анета!
    Текстовете ми влияят на публиката по различен начин...Ти споделяш нещо, което ме радва.

  • Разчувстваш ме!
  • Таня,
    Ти май искаш да те убеждавам, а?! Само кажи и една статия ще цъфне по проблема за отчуждението, раждащо "безмозъчната" интелигенция, както се изразява Ерих Фром.
  • Липсата на общност за хората ги превръща в случайни индивиди, което ги подхвърля на произвола на съдбата...
  • Здравей, Лъки!
    Казваш нещо важно!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...