11.04.2007 г., 9:09

В живота място ти ми отреди

1.1K 0 10


            В какви ли вече сайтове не бях,

какви ли хули гадни не изпитах,

но и мигове вълшебни преживях -

в пътища различни все се скитах...

Страдащи поети много съживих,

а младите предпазвам от заблуди:

път хуманен, прагматичен сътворих,

по който няма да се срещат луди!

Водя хора в глобално общество,

носещи в сърцата дух, но вече нов,

който ражда туй човечно естество,

извисило споделената любов.

- В живота място ти ми отреди -

не съм така унила, както бе преди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Анета!
    Текстовете ми влияят на публиката по различен начин...Ти споделяш нещо, което ме радва.

  • Разчувстваш ме!
  • Таня,
    Ти май искаш да те убеждавам, а?! Само кажи и една статия ще цъфне по проблема за отчуждението, раждащо "безмозъчната" интелигенция, както се изразява Ерих Фром.
  • Липсата на общност за хората ги превръща в случайни индивиди, което ги подхвърля на произвола на съдбата...
  • Здравей, Лъки!
    Казваш нещо важно!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...