В кафенето
Мина още една фалшива вечèрня
с игра на кибритени клечки и някакъв мач,
с поредната дрипава серия
от един безкраен и лих сериал.
След това доволни си тръгнаха артистите
в очакване на следващата роля.
И не видяха, че над тях небето е чисто,
и не чуха птиците, които пееха на воля.
Спирам! Повече не мога да разказвам.
Аз бях един от тях. И разбрах със болка,
че всичко това е ужасно -
бях изпил със виното... и човешката си гордост.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
благодаря ти за тези думи!