19 sept 2009, 0:56

В кафенето

  Poesía » Civil
733 0 2

В кафенето

 

 

Мина още една фалшива вечèрня

с игра на кибритени клечки  и някакъв мач,

с поредната дрипава серия

от един безкраен и лих сериал.

 

След това доволни си тръгнаха артистите

в очакване на следващата роля.

И не видяха, че над тях небето е чисто,

и не чуха птиците, които пееха на воля.

 

Спирам! Повече не мога да разказвам.

Аз бях един от тях. И разбрах със болка,

че всичко това е ужасно -

бях изпил със виното... и човешката си гордост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • снощи небето, което се виждаше през окъпаните от дъжда листа, беше бяло - като да беше зима, но много-много-топла, завита с пух от птича песен.
    благодаря ти за тези думи!
  • Не си я изпил, приятелю...даже имаш и в запас...Ваше Благородие

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...