19 сент. 2009 г., 00:56

В кафенето

741 0 2

В кафенето

 

 

Мина още една фалшива вечèрня

с игра на кибритени клечки  и някакъв мач,

с поредната дрипава серия

от един безкраен и лих сериал.

 

След това доволни си тръгнаха артистите

в очакване на следващата роля.

И не видяха, че над тях небето е чисто,

и не чуха птиците, които пееха на воля.

 

Спирам! Повече не мога да разказвам.

Аз бях един от тях. И разбрах със болка,

че всичко това е ужасно -

бях изпил със виното... и човешката си гордост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • снощи небето, което се виждаше през окъпаните от дъжда листа, беше бяло - като да беше зима, но много-много-топла, завита с пух от птича песен.
    благодаря ти за тези думи!
  • Не си я изпил, приятелю...даже имаш и в запас...Ваше Благородие

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...