19 сент. 2009 г., 00:56

В кафенето

734 0 2

В кафенето

 

 

Мина още една фалшива вечèрня

с игра на кибритени клечки  и някакъв мач,

с поредната дрипава серия

от един безкраен и лих сериал.

 

След това доволни си тръгнаха артистите

в очакване на следващата роля.

И не видяха, че над тях небето е чисто,

и не чуха птиците, които пееха на воля.

 

Спирам! Повече не мога да разказвам.

Аз бях един от тях. И разбрах със болка,

че всичко това е ужасно -

бях изпил със виното... и човешката си гордост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • снощи небето, което се виждаше през окъпаните от дъжда листа, беше бяло - като да беше зима, но много-много-топла, завита с пух от птича песен.
    благодаря ти за тези думи!
  • Не си я изпил, приятелю...даже имаш и в запас...Ваше Благородие

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....