19.09.2009 г., 0:56

В кафенето

729 0 2

В кафенето

 

 

Мина още една фалшива вечèрня

с игра на кибритени клечки  и някакъв мач,

с поредната дрипава серия

от един безкраен и лих сериал.

 

След това доволни си тръгнаха артистите

в очакване на следващата роля.

И не видяха, че над тях небето е чисто,

и не чуха птиците, които пееха на воля.

 

Спирам! Повече не мога да разказвам.

Аз бях един от тях. И разбрах със болка,

че всичко това е ужасно -

бях изпил със виното... и човешката си гордост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • снощи небето, което се виждаше през окъпаните от дъжда листа, беше бяло - като да беше зима, но много-много-топла, завита с пух от птича песен.
    благодаря ти за тези думи!
  • Не си я изпил, приятелю...даже имаш и в запас...Ваше Благородие

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....