19.09.2009 г., 0:56

В кафенето

728 0 2

В кафенето

 

 

Мина още една фалшива вечèрня

с игра на кибритени клечки  и някакъв мач,

с поредната дрипава серия

от един безкраен и лих сериал.

 

След това доволни си тръгнаха артистите

в очакване на следващата роля.

И не видяха, че над тях небето е чисто,

и не чуха птиците, които пееха на воля.

 

Спирам! Повече не мога да разказвам.

Аз бях един от тях. И разбрах със болка,

че всичко това е ужасно -

бях изпил със виното... и човешката си гордост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • снощи небето, което се виждаше през окъпаните от дъжда листа, беше бяло - като да беше зима, но много-много-топла, завита с пух от птича песен.
    благодаря ти за тези думи!
  • Не си я изпил, приятелю...даже имаш и в запас...Ваше Благородие

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....