30 ene 2021, 18:17  

Край

  Poesía
1.3K 2 4

Смачкани чаршафи,

цигари и фантастика.

Фрагментите от стария свят

лежат изхвърлени

по непознати брегове.

И също роклята ми на цветя,

козината ми на звяр,

бронята ми на влечуго.

Обличам нещо друго.

Очите ми са ясли,

в които плуват

огнедишащите

синьо-зелени водорасли

на началото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малката Мис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Метаморфозите между началото и края. Успех!
  • @Ив, благодаря, заради твоята лека провокация малко редактирах
  • Огнедишащи водорасли Хареса ми.
  • Здравей, Малка мис!😃 Аз не съм почитателка на разкрепостеното писане и си признавам, че недолюбван свободния стих. Но няма да си кривя душата. Тази смелост и многозначителност на самоопределението е достатъчно смела, силна и умна!

    " На стола в ъгъла са хвърлени
    роклята ми на хризантеми,
    козината ми на звяр
    и бронята ми на влечуго"!!!👏

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...