30 ene 2021, 18:17  

Край

  Poesía
1.3K 2 4

Смачкани чаршафи,

цигари и фантастика.

Фрагментите от стария свят

лежат изхвърлени

по непознати брегове.

И също роклята ми на цветя,

козината ми на звяр,

бронята ми на влечуго.

Обличам нещо друго.

Очите ми са ясли,

в които плуват

огнедишащите

синьо-зелени водорасли

на началото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малката Мис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Метаморфозите между началото и края. Успех!
  • @Ив, благодаря, заради твоята лека провокация малко редактирах
  • Огнедишащи водорасли Хареса ми.
  • Здравей, Малка мис!😃 Аз не съм почитателка на разкрепостеното писане и си признавам, че недолюбван свободния стих. Но няма да си кривя душата. Тази смелост и многозначителност на самоопределението е достатъчно смела, силна и умна!

    " На стола в ъгъла са хвърлени
    роклята ми на хризантеми,
    козината ми на звяр
    и бронята ми на влечуго"!!!👏

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...