Jan 30, 2021, 6:17 PM  

Край

  Poetry
1.3K 2 4

Смачкани чаршафи,

цигари и фантастика.

Фрагментите от стария свят

лежат изхвърлени

по непознати брегове.

И също роклята ми на цветя,

козината ми на звяр,

бронята ми на влечуго.

Обличам нещо друго.

Очите ми са ясли,

в които плуват

огнедишащите

синьо-зелени водорасли

на началото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малката Мис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Метаморфозите между началото и края. Успех!
  • @Ив, благодаря, заради твоята лека провокация малко редактирах
  • Огнедишащи водорасли Хареса ми.
  • Здравей, Малка мис!😃 Аз не съм почитателка на разкрепостеното писане и си признавам, че недолюбван свободния стих. Но няма да си кривя душата. Тази смелост и многозначителност на самоопределението е достатъчно смела, силна и умна!

    " На стола в ъгъла са хвърлени
    роклята ми на хризантеми,
    козината ми на звяр
    и бронята ми на влечуго"!!!👏

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...