Смачкани чаршафи,
цигари и фантастика.
Фрагментите от стария свят
лежат изхвърлени
по непознати брегове.
И също роклята ми на цветя,
козината ми на звяр,
бронята ми на влечуго.
Обличам нещо друго.
Очите ми са ясли,
в които плуват
огнедишащите
синьо-зелени водорасли
на началото.
© Малката Мис All rights reserved.
The work is a contestant:
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
