30.01.2021 г., 18:17  

Край

1.3K 2 4

Смачкани чаршафи,

цигари и фантастика.

Фрагментите от стария свят

лежат изхвърлени

по непознати брегове.

И също роклята ми на цветя,

козината ми на звяр,

бронята ми на влечуго.

Обличам нещо друго.

Очите ми са ясли,

в които плуват

огнедишащите

синьо-зелени водорасли

на началото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малката Мис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Метаморфозите между началото и края. Успех!
  • @Ив, благодаря, заради твоята лека провокация малко редактирах
  • Огнедишащи водорасли Хареса ми.
  • Здравей, Малка мис!😃 Аз не съм почитателка на разкрепостеното писане и си признавам, че недолюбван свободния стих. Но няма да си кривя душата. Тази смелост и многозначителност на самоопределението е достатъчно смела, силна и умна!

    " На стола в ъгъла са хвърлени
    роклята ми на хризантеми,
    козината ми на звяр
    и бронята ми на влечуго"!!!👏

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...