30 янв. 2021 г., 18:17  

Край

1.3K 2 4

Смачкани чаршафи,

цигари и фантастика.

Фрагментите от стария свят

лежат изхвърлени

по непознати брегове.

И също роклята ми на цветя,

козината ми на звяр,

бронята ми на влечуго.

Обличам нещо друго.

Очите ми са ясли,

в които плуват

огнедишащите

синьо-зелени водорасли

на началото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малката Мис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Метаморфозите между началото и края. Успех!
  • @Ив, благодаря, заради твоята лека провокация малко редактирах
  • Огнедишащи водорасли Хареса ми.
  • Здравей, Малка мис!😃 Аз не съм почитателка на разкрепостеното писане и си признавам, че недолюбван свободния стих. Но няма да си кривя душата. Тази смелост и многозначителност на самоопределението е достатъчно смела, силна и умна!

    " На стола в ъгъла са хвърлени
    роклята ми на хризантеми,
    козината ми на звяр
    и бронята ми на влечуго"!!!👏

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...