„В” КАТО ВЕРИТАС
Препънатата истина не пада,
във огън да я хвърлиш - не гори.
И винаги в душата, без пощада,
се цели. От това боли.
Препънаха ме твоите зеници,
но здраво на краката се държах.
Смехът им, като песента на птици,
в разпаления огън не познах.
А как боли летежът им! И вятърът
в причастие довява твоя глас.
Ще доловиш ли трепета ми някога,
щом името ми идва с Веритас?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
!
