Препънатата истина не пада,
във огън да я хвърлиш - не гори.
И винаги в душата, без пощада,
се цели. От това боли.
Препънаха ме твоите зеници,
но здраво на краката се държах.
Смехът им, като песента на птици,
в разпаления огън не познах.
А как боли летежът им! И вятърът
в причастие довява твоя глас.
Ще доловиш ли трепета ми някога,
щом името ми идва с Веритас?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!