„В” КАТО ВЕРИТАС
Препънатата истина не пада,
във огън да я хвърлиш - не гори.
И винаги в душата, без пощада,
се цели. От това боли.
Препънаха ме твоите зеници,
но здраво на краката се държах.
Смехът им, като песента на птици,
в разпаления огън не познах.
А как боли летежът им! И вятърът
в причастие довява твоя глас.
Ще доловиш ли трепета ми някога,
щом името ми идва с Веритас?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
!
