10 nov 2015, 21:05

В командировка

  Poesía » Otra
570 0 0

В командировка

 

Пристигнах с влака в неразсънен делник,

отправих се към факултет познат

научните си мисли да споделям,

на семинар да изнеса доклад.

 

Да видят всички колко, зер, съм умен,

че сивите ми клетчици не спят.

Подбирах най-въздействащите думи -

слушателите ми да впечатлят.

 

Но свърши се. Ненужен станал, тичам.

В чакалнята докато се въртя,

съзирам как приятел свой момиче

изпраща със прегръдка през врата,

 

напомня му навярно - ще го чака.

И завист ме пробожда - срам - не срам,

че неизпратен се качих на влака,

че непосрещнат ще се прибера.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...