Nov 10, 2015, 9:05 PM

В командировка

  Poetry » Other
565 0 0

В командировка

 

Пристигнах с влака в неразсънен делник,

отправих се към факултет познат

научните си мисли да споделям,

на семинар да изнеса доклад.

 

Да видят всички колко, зер, съм умен,

че сивите ми клетчици не спят.

Подбирах най-въздействащите думи -

слушателите ми да впечатлят.

 

Но свърши се. Ненужен станал, тичам.

В чакалнята докато се въртя,

съзирам как приятел свой момиче

изпраща със прегръдка през врата,

 

напомня му навярно - ще го чака.

И завист ме пробожда - срам - не срам,

че неизпратен се качих на влака,

че непосрещнат ще се прибера.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...