27 oct 2009, 0:04

В короната

  Poesía » Otra
714 0 5

Мирише на напечени от слънце
накъсани със шепите череши.
Червена сладост в пръстите потича
с намачкани листа - браздица нежна.
Смола от скършен клон лепи в косите
зелена диадема с небосводи.
Под босите ми ходила притичват
хапливи мравки, плъпнали нагоре
по грапавите и извити гранки
да се качат на онзи лъч космичен
и да изчезнат в облачната сянка.
Врабците кряскат. Сигурно завиждат,
че аз съм тук, в короната на Бога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...