27 oct 2009, 0:04

В короната

  Poesía » Otra
719 0 5

Мирише на напечени от слънце
накъсани със шепите череши.
Червена сладост в пръстите потича
с намачкани листа - браздица нежна.
Смола от скършен клон лепи в косите
зелена диадема с небосводи.
Под босите ми ходила притичват
хапливи мравки, плъпнали нагоре
по грапавите и извити гранки
да се качат на онзи лъч космичен
и да изчезнат в облачната сянка.
Врабците кряскат. Сигурно завиждат,
че аз съм тук, в короната на Бога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...