contessa (Светла Асенова)
226 7096
13 mar 2013, 21:48  

В косите с венец трънен 

  Poesía » De amor
642 1 12

В косите с венец трънен

 

 

Ще свеждаш очи. От погледа ми. Невидимо

разнищен. До голо. И с най-тайните кътчета

на душата си ще чувстваш тялото си зависимо

от моето. Като едва докосващи те пухчета

 

ще преминава по теб мисълта ми. Оставяйки

те в мъгла. Лек. И дъха ти само ще напомня,

че си жив. Ще викаш в ръцете ми стенейки,

невиждащ и нечуващ. Дори мен. Ще изпълня

 

нощите ти, покрита цялата с вино, изливащо

се от устните ти. Ще те заставя въпреки волята 

ти. И прага на допустимото. Нежно. Скланящо

те да забравиш всичко. Преди мен. И за ролята

 

ти. На друг. Ще те достигна. Аз. Но неприбрала

крилете си кротичко. В косите с венец трънен,

нимфа, сплела ванилови клонки. И с тях оковала

те. В слабостта си. Ще те имам. Теб. Див. Властен.

 

 

 

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??