В косите ти

В косите ти пак вятър свири блус.

В прегръдката умират " ще" и "било".

Целувам те, опитвам ги на вкус

полуразкрити устни - мед с червило.

Приятно е замаяна главата

и нейде изхвърчал ми е умът.

Очи в очи, а неми са устата.

Ръка в ръка по пътя за дома.

И всеки миг от тебе е съгрян.

Тъгата ми отдавна си замина.

Когато Обичта ни не е блян,

сърцето има свойта половина!