В косите ти пак вятър свири блус.
В прегръдката умират " ще" и "било".
Целувам те, опитвам ги на вкус
полуразкрити устни - мед с червило.
Приятно е замаяна главата
и нейде изхвърчал ми е умът.
Очи в очи, а неми са устата.
Ръка в ръка по пътя за дома.
И всеки миг от тебе е съгрян.
Тъгата ми отдавна си замина.
Когато Обичта ни не е блян,
сърцето има свойта половина!
© Красимир Дяков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
