13 may 2007, 14:38

В красива зелена горичка...

  Poesía
853 0 4

                    В красива зелена горичка
                    живееше малка сърничка.
                    От бистрия ручей пиеше водичка
                    и бе щастлива, макар и самичка.

                    Зелената трева и правеше постеля,
                    а дъждът я къпеше всяка неделя.
                    Пчеличките й носеха прашец,
                    от който мечетата й правеха медец.

                    Топлеха я слънчевите лъчи,
                    а нощем не я оставяха на тъмно мъничките звезди.
                    През зимата, когато валяха малки снежинки
                    тя отиваше в пещерата при другите животинки,
                    където си хапваха сладко от боровинки.

                    В красивата зелена горичка 
                    така си живееше малката сърничка.
                    От бистрия ручей пиеше водичка
                    и бе щастлива, макар и самичка.
            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Терзиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...