В края...
Виждам кървящи небеса...
О, Господи, всичко се разпада.
Няма друго, освен пръстта,
която винаги остава.
Искаме да знаем как
и защо толкова боли,
но истината е в нас,
лъжата - в нашите сълзи.
Тук няма прошка
за старите грешници,
нито жал или любов.
И няма хляб за гладните кучета
само подаяние, благослов.
Какво празнуваме в този празен ден,
нима сърцата ни ще спят
под звука на траурни камбани...
щом прегърнем завинаги съня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стеси Todos los derechos reservados
