21 февр. 2008 г., 07:39

В края...

Поэзия » Философская

766 0 1

Виждам кървящи небеса...
О, Господи, всичко се разпада.
Няма друго, освен пръстта,
която винаги остава.
Искаме да знаем как
и защо толкова боли,
но истината е в нас,
лъжата - в нашите сълзи.
Тук няма прошка
за старите грешници,
нито жал или любов.
И няма хляб за гладните кучета
само подаяние, благослов.
Какво празнуваме в този празен ден,
нима сърцата ни ще спят
под звука на траурни камбани...
щом прегърнем завинаги съня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬