Момичето... (Стеси)
239 398
Feb 21, 2008, 7:39 AM

В края... 

  Poetry » Phylosophy
564 0 1

Виждам кървящи небеса...
О, Господи, всичко се разпада.
Няма друго, освен пръстта,
която винаги остава.
Искаме да знаем как
и защо толкова боли,
но истината е в нас,
лъжата - в нашите сълзи.
Тук няма прошка
за старите грешници,
нито жал или любов.
И няма хляб за гладните кучета
само подаяние, благослов.
Какво празнуваме в този празен ден,
нима сърцата ни ще спят
под звука на траурни камбани...
щом прегърнем завинаги съня.

© Стеси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • невероятен стих настръхнах докато го четях
Random works
: ??:??