Feb 21, 2008, 7:39 AM

В края...

761 0 1

Виждам кървящи небеса...
О, Господи, всичко се разпада.
Няма друго, освен пръстта,
която винаги остава.
Искаме да знаем как
и защо толкова боли,
но истината е в нас,
лъжата - в нашите сълзи.
Тук няма прошка
за старите грешници,
нито жал или любов.
И няма хляб за гладните кучета
само подаяние, благослов.
Какво празнуваме в този празен ден,
нима сърцата ни ще спят
под звука на траурни камбани...
щом прегърнем завинаги съня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • невероятен стих настръхнах докато го четях

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....