В края и началото на всичко,
далеч си и някъде си там.
Обичам те и проклинам все по мъничко,
сърцето ми на вятъра ще дам.
Секундите, които си отиваха,
изпращах с очакване за новото,
в съня ми сълзите ме приспиваха,
любовно и все за теб е словото.
Тракат в тъмното прозорците,
обезумели от безлюдна тишина,
аз съм от ония - „босите”,
ходещ по обширната земя.