23 дек. 2008 г., 17:33

В края и началото на всичко

1.2K 0 3

В края и началото на всичко,

далеч си и някъде си там.

Обичам те и проклинам все по мъничко,

сърцето ми на вятъра ще дам.

 

Секундите, които си отиваха,

изпращах с очакване за новото,

в съня ми сълзите ме приспиваха,

любовно и все за теб е словото.

 

Тракат в тъмното прозорците,

обезумели от безлюдна тишина,

аз съм от ония - „босите”,

ходещ  по обширната земя.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е хубаво...много...с обич за "босите"...
  • Каквото и да се каже или напише за любовта, то винаги ще е малко, но се възхищавам на онези, които посредством думи могат да отворят сърцето на всеки човек.
    Плени сърцето ми!
    Какво ли друго да ти напиша като си казал всичко, за което не съм се сетила да кажа?
  • ИИИИхаааааа.Малко думи, но достатъчни.Браво

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...