В края и началото на всичко

Poetry » Love

1.2K 0 3

В края и началото на всичко,

далеч си и някъде си там.

Обичам те и проклинам все по мъничко,

сърцето ми на вятъра ще дам.

Секундите, които си отиваха,

изпращах с очакване за новото,

в съня ми сълзите ме приспиваха,

любовно и все за теб е словото.

Тракат в тъмното прозорците,

обезумели от безлюдна тишина,

аз съм от ония - „босите”,

ходещ по обширната земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

много е хубаво...много...с обич за "босите"...

2008-12-24T07:53:04+02:00
дкф99 (Диди Ф)

Каквото и да се каже или напише за любовта, то винаги ще е малко, но се възхищавам на онези, които посредством думи могат да отворят сърцето на всеки човек.
Плени сърцето ми!
Какво ли друго да ти напиша като си казал всичко, за което не съм се сетила да кажа?

2008-12-24T01:57:23+02:00
butterfly_fly (Ди)

ИИИИхаааааа.Малко думи, но достатъчни.Браво

2008-12-23T17:58:47+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0