В края и началото на всичко

Poetry » Love

1.2K 0 3

В края и началото на всичко,

далеч си и някъде си там.

Обичам те и проклинам все по мъничко,

сърцето ми на вятъра ще дам.

Секундите, които си отиваха,

изпращах с очакване за новото,

в съня ми сълзите ме приспиваха,

любовно и все за теб е словото.

Тракат в тъмното прозорците,

обезумели от безлюдна тишина,

аз съм от ония - „босите”,

ходещ по обширната земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

много е хубаво...много...с обич за "босите"...

2008-12-24T07:53:04+02:00
дкф99 (Диди Ф)

Каквото и да се каже или напише за любовта, то винаги ще е малко, но се възхищавам на онези, които посредством думи могат да отворят сърцето на всеки човек.
Плени сърцето ми!
Какво ли друго да ти напиша като си казал всичко, за което не съм се сетила да кажа?

2008-12-24T01:57:23+02:00
butterfly_fly (Ди)

ИИИИхаааааа.Малко думи, но достатъчни.Браво

2008-12-23T17:58:47+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0