Вървях стремглаво напред

и се лутах из пътищата кални.

Непознатите лица редяха се

и влизах в роли театрални.

И както така вървях си

и минавах бури от радост и тъга,

стигнах аз моста на мечтите,

сякаш бях на края на света.

Стъпка по стъпка, след всичко преживяно

сбъдваха се мечтите, някак оживени!

Не спирах да вървя и търся,

макар крилете от желания да бяха уморени.

Не спрях с жар да живея!

До края на моста пътя извървях...

Не спрях за щастие до последно да копнея

и накрая успях да кажа - достойно живях!