В края на моста
833
0
1
Вървях стремглаво напред
и се лутах из пътищата кални.
Непознатите лица редяха се
и влизах в роли театрални.
И както така вървях си
и минавах бури от радост и тъга,
стигнах аз моста на мечтите,
сякаш бях на края на света.
Стъпка по стъпка, след всичко преживяно
сбъдваха се мечтите, някак оживени!
Не спирах да вървя и търся,
макар крилете от желания да бяха уморени.
Не спрях с жар да живея!
До края на моста пътя извървях...
Не спрях за щастие до последно да копнея
и накрая успях да кажа - достойно живях!
© Инна All rights reserved.
