23.05.2010 г., 19:34

В края на моста

832 0 1

Вървях стремглаво напред

и се лутах из пътищата кални.

Непознатите лица редяха се

и влизах в роли театрални.

 

И както така вървях си

и минавах бури от радост и тъга,

стигнах аз моста на мечтите,

сякаш бях на края на света.

 

Стъпка по стъпка, след всичко преживяно

сбъдваха се мечтите, някак оживени!

Не спирах да вървя и търся,

макар крилете от желания да бяха уморени.

 

Не спрях с жар да живея!

До края на моста пътя извървях...

Не спрях за щастие до последно да копнея

и накрая успях да кажа - достойно живях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....