23 мая 2010 г., 19:34

В края на моста

839 0 1

Вървях стремглаво напред

и се лутах из пътищата кални.

Непознатите лица редяха се

и влизах в роли театрални.

 

И както така вървях си

и минавах бури от радост и тъга,

стигнах аз моста на мечтите,

сякаш бях на края на света.

 

Стъпка по стъпка, след всичко преживяно

сбъдваха се мечтите, някак оживени!

Не спирах да вървя и търся,

макар крилете от желания да бяха уморени.

 

Не спрях с жар да живея!

До края на моста пътя извървях...

Не спрях за щастие до последно да копнея

и накрая успях да кажа - достойно живях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....