23 мая 2010 г., 19:34

В края на моста

836 0 1

Вървях стремглаво напред

и се лутах из пътищата кални.

Непознатите лица редяха се

и влизах в роли театрални.

 

И както така вървях си

и минавах бури от радост и тъга,

стигнах аз моста на мечтите,

сякаш бях на края на света.

 

Стъпка по стъпка, след всичко преживяно

сбъдваха се мечтите, някак оживени!

Не спирах да вървя и търся,

макар крилете от желания да бяха уморени.

 

Не спрях с жар да живея!

До края на моста пътя извървях...

Не спрях за щастие до последно да копнея

и накрая успях да кажа - достойно живях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...