... в края на Сърцето

Окъпан в сънища пред теб...път,
в мъгла и сенки,вятър в косите
и шепоти вечни са цената на нощта.
Острие от мрак и дръжка от светлина
от гърдите стърчи....
в очите няма нищо днес,осъзнали
бездната сляпа от духове гневни,
впили устни в теб за миг.
Песен клоните гали в нощта,
елфична и чиста,обляна в роса...
накъде вървиш без пътища
през вечноста,към последната врата...?

Ако спреш ще осъзнаеш,
че си сянка преродена, търсеща утеха,
а не човек,сляпо вярващ в идеали на страха.
Но не страха те води днес,
а тишината и сълзата чисти...
пропряващи снега напред
и единствено напред,
отвъд шепота на последния безумец...
дръзнал да върви по този път...
който ти е писан,лишен от избор...
....и надежда.

Та не е ли сърцето убиеца твой,
който обикна отчаян в съня
отдавна забравен?
Следвай листата златисти,
не говори,нека ръцете молитвата разкъсат
и осъзнаят последния закон на душата,
обикнала наивно плътта греховна.

Последен шепот те обгръща тази вечер,
лишена от мечти и светлина,
последна сълза си подаряваш
и в мрака потъваш с усмивка на безумец,
знаещ,че светлина е именно там...
отвъд болката...в края на здрача....
... в края на Сърцето.