Окъпан в сънища пред теб...път, в мъгла и сенки,вятър в косите и шепоти вечни са цената на нощта. Острие от мрак и дръжка от светлина от гърдите стърчи.... в очите няма нищо днес,осъзнали бездната сляпа от духове гневни, впили устни в теб за миг. Песен клоните гали в нощта, елфична и чиста,обляна в роса... накъде вървиш без пътища през вечноста,към последната врата...?
Ако спреш ще осъзнаеш, че си сянка преродена, търсеща утеха, а не човек,сляпо вярващ в идеали на страха. Но не страха те води днес, а тишината и сълзата чисти... пропряващи снега напред и единствено напред, отвъд шепота на последния безумец... дръзнал да върви по този път... който ти е писан,лишен от избор... ....и надежда.
Та не е ли сърцето убиеца твой, който обикна отчаян в съня отдавна забравен? Следвай листата златисти, не говори,нека ръцете молитвата разкъсат и осъзнаят последния закон на душата, обикнала наивно плътта греховна.
Последен шепот те обгръща тази вечер, лишена от мечти и светлина, последна сълза си подаряваш и в мрака потъваш с усмивка на безумец, знаещ,че светлина е именно там... отвъд болката...в края на здрача.... ... в края на Сърцето.
"знаещ,че светлина е именно там...
отвъд болката...в края на здрача....
... в края на Сърцето."
В края на здрача!? А дали е там или е в началото на всеки път, на всяко добро, в началото на надеждата, кой знае...но при всички случеи в края на сърцето е болката.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.