В кръчмата на една болка
Виж се в огледалото, Любов,
трябваше да бъдеш с рокля бална.
Облаците, скъсали обков,
търсят недостигната реалност.
Никога не тръгвах примирен
с твоите капризни маниери.
Връщах се ограбен и сразен,
вярвах си, че пак ще те намеря.
Лазех по небесното кубе
слънчеви надежди да разлистя.
Вричах се във теб, ала не бе
чута съкровената ми истина.
Пиех от обида и инат
в кръчмата на мъжката си болка.
Плащах си, от тебе прокълнат,
без да те попитам още колко.
Бях и в преизподнята дори,
пратил с гняв по дяволите всеки.
Миналото още ме гори.
Търсиш ли за мен към теб пътека?
Време е, обесница, и знам -
подпис на съдбата ми ще сложиш.
Чувствата последни ще ти дам.
После пак избягай... Ако можеш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
