В кръчмата на една болка
Виж се в огледалото, Любов,
трябваше да бъдеш с рокля бална.
Облаците, скъсали обков,
търсят недостигната реалност.
Никога не тръгвах примирен
с твоите капризни маниери.
Връщах се ограбен и сразен,
вярвах си, че пак ще те намеря.
Лазех по небесното кубе
слънчеви надежди да разлистя.
Вричах се във теб, ала не бе
чута съкровената ми истина.
Пиех от обида и инат
в кръчмата на мъжката си болка.
Плащах си, от тебе прокълнат,
без да те попитам още колко.
Бях и в преизподнята дори,
пратил с гняв по дяволите всеки.
Миналото още ме гори.
Търсиш ли за мен към теб пътека?
Време е, обесница, и знам -
подпис на съдбата ми ще сложиш.
Чувствата последни ще ти дам.
После пак избягай... Ако можеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
