30 jul 2008, 15:56

В къщи

  Poesía » Otra
790 0 12

На двора съм седнала, с писалка в ръка

под шарената сянка на лозата,

пиша своята нова творба,

вятърът тихо танцува с листата.

 

На клона провиснала старата люлка

в обятия нежни детето люлей,

от ляво басейнът, пълен до горе,

пречупва лъчите на слънцето, грей.

 

Папагалът във клетката разперил крила,

навярно е топло, не му е до песен,

грациозно показва своите пъстри пера,

все едно манекен изящен, чудесен.

 

Гроздето, вече почти напъстряло,

с натежалите чепки, като синджир,

тази година урожай обещава,

ще има и вино, ще има и пир.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...