30.07.2008 г., 15:56

В къщи

791 0 12

На двора съм седнала, с писалка в ръка

под шарената сянка на лозата,

пиша своята нова творба,

вятърът тихо танцува с листата.

 

На клона провиснала старата люлка

в обятия нежни детето люлей,

от ляво басейнът, пълен до горе,

пречупва лъчите на слънцето, грей.

 

Папагалът във клетката разперил крила,

навярно е топло, не му е до песен,

грациозно показва своите пъстри пера,

все едно манекен изящен, чудесен.

 

Гроздето, вече почти напъстряло,

с натежалите чепки, като синджир,

тази година урожай обещава,

ще има и вино, ще има и пир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...