30.07.2008 г., 15:56

В къщи

786 0 12

На двора съм седнала, с писалка в ръка

под шарената сянка на лозата,

пиша своята нова творба,

вятърът тихо танцува с листата.

 

На клона провиснала старата люлка

в обятия нежни детето люлей,

от ляво басейнът, пълен до горе,

пречупва лъчите на слънцето, грей.

 

Папагалът във клетката разперил крила,

навярно е топло, не му е до песен,

грациозно показва своите пъстри пера,

все едно манекен изящен, чудесен.

 

Гроздето, вече почти напъстряло,

с натежалите чепки, като синджир,

тази година урожай обещава,

ще има и вино, ще има и пир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...