30 июл. 2008 г., 15:56

В къщи

788 0 12

На двора съм седнала, с писалка в ръка

под шарената сянка на лозата,

пиша своята нова творба,

вятърът тихо танцува с листата.

 

На клона провиснала старата люлка

в обятия нежни детето люлей,

от ляво басейнът, пълен до горе,

пречупва лъчите на слънцето, грей.

 

Папагалът във клетката разперил крила,

навярно е топло, не му е до песен,

грациозно показва своите пъстри пера,

все едно манекен изящен, чудесен.

 

Гроздето, вече почти напъстряло,

с натежалите чепки, като синджир,

тази година урожай обещава,

ще има и вино, ще има и пир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...