30 июл. 2008 г., 15:56

В къщи

792 0 12

На двора съм седнала, с писалка в ръка

под шарената сянка на лозата,

пиша своята нова творба,

вятърът тихо танцува с листата.

 

На клона провиснала старата люлка

в обятия нежни детето люлей,

от ляво басейнът, пълен до горе,

пречупва лъчите на слънцето, грей.

 

Папагалът във клетката разперил крила,

навярно е топло, не му е до песен,

грациозно показва своите пъстри пера,

все едно манекен изящен, чудесен.

 

Гроздето, вече почти напъстряло,

с натежалите чепки, като синджир,

тази година урожай обещава,

ще има и вино, ще има и пир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...