На двора съм седнала, с писалка в ръка
под шарената сянка на лозата,
пиша своята нова творба,
вятърът тихо танцува с листата.
На клона провиснала старата люлка
в обятия нежни детето люлей,
от ляво басейнът, пълен до горе,
пречупва лъчите на слънцето, грей.
Папагалът във клетката разперил крила,
навярно е топло, не му е до песен,
грациозно показва своите пъстри пера,
все едно манекен изящен, чудесен.
Гроздето, вече почти напъстряло,
с натежалите чепки, като синджир,
тази година урожай обещава,
ще има и вино, ще има и пир.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
Благодаря!