В летните вечери залезът под ръка ме прихваща
и танцуваме прегърнати нежно в любовна омара.
Качваме се бавно на върха на планината,
изгубени в любовта си, се губим и в мрака.
Шишенце от сайдер и кенче бира през баир се търкалят,
а долу - в далечината зад хълма ни гледа реката -
кротка, притихнала, все на мен се надява,
да пусна завинаги залеза и по изгрев да тръгна в гората.
А аз все се губех през баирите, и все се намирах зад хълма,
все берях цветя от градините, които носех на люляка.
И така в една тиха сутрин, попаднах на изгрева.
Носеше ръкавица за тенис и тичаше с утрото. ...