Jan 15, 2023, 10:55 AM  

В летните вечери...

  Poetry » Love
1.1K 0 1

В летните вечери залезът под ръка ме прихваща

и танцуваме прегърнати нежно в любовна омара.

Качваме се бавно на върха на планината,

изгубени в любовта си, се губим и в мрака.

 

Шишенце от сайдер и кенче бира през баир се търкалят,

а долу - в далечината зад хълма ни гледа реката -

кротка, притихнала, все на мен се надява,

да пусна завинаги залеза и по изгрев да тръгна в гората.

 

А аз все се губех през баирите, и все се намирах зад хълма,

все берях цветя от градините, които носех на люляка.

И така в една тиха сутрин, попаднах на изгрева.

Носеше ръкавица за тенис и тичаше с утрото.

 

Ухаещ на цитруси от далечни градини,

морски вълни се разливаха сякаш в очите му,

с пръстите си нежно на китара свиреше

и понякога вълните от морето му сякаш тъмнината в мен отмиваха.

 

И той като мене тичаше все през градините -

бягаше, сякаш от себе си в летните утрини.

И аз, която бягах от мрака на залеза,

по погрешка се сблъсках с топлината му истинска.

 

И в летните утрини откривахме утрото,

помахвахме на ранобудните, на птиците,

и понякога, скрити зад храстите,

започвахме да се губим… надълбоко…

в светлината си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есенен блян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...