22 sept 2004, 12:20

В лятна вечер когато...

  Poesía
1.7K 0 1
В лятна вечер когато
Изгорели на деня крилата са
Извръщаш глава
А до тебе, обвито о нега
Е тялото на мъж

Уморен от видея
Си казваш
А защо не тяло на жена
Което да погаля
И топлообмена
На устните да притворя –
В душата изгаряща дъга

Но забравяш думите
И ето че пак замълчаваш
Защото искаш
Със очи затворени
Нежно обвил с ръка
Да нашепваш на жена

И погалваш тялото
Прималял да чуеш думите
Но няма никой
Сам стоиш
А тялото е твое –
Плува изстинало в дъжда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Кермов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • смърта идва само там където ни нямя ) не е тъжно, по скоро обичам да мисля,,, но ако действам така по-добре да бъда забранен )

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...