22 sept 2004, 12:20

В лятна вечер когато...

  Poesía
1.7K 0 1
В лятна вечер когато
Изгорели на деня крилата са
Извръщаш глава
А до тебе, обвито о нега
Е тялото на мъж

Уморен от видея
Си казваш
А защо не тяло на жена
Което да погаля
И топлообмена
На устните да притворя –
В душата изгаряща дъга

Но забравяш думите
И ето че пак замълчаваш
Защото искаш
Със очи затворени
Нежно обвил с ръка
Да нашепваш на жена

И погалваш тялото
Прималял да чуеш думите
Но няма никой
Сам стоиш
А тялото е твое –
Плува изстинало в дъжда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Кермов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • смърта идва само там където ни нямя ) не е тъжно, по скоро обичам да мисля,,, но ако действам така по-добре да бъда забранен )

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...