Sep 22, 2004, 12:20 PM

В лятна вечер когато...

  Poetry
1.7K 0 1
В лятна вечер когато
Изгорели на деня крилата са
Извръщаш глава
А до тебе, обвито о нега
Е тялото на мъж

Уморен от видея
Си казваш
А защо не тяло на жена
Което да погаля
И топлообмена
На устните да притворя –
В душата изгаряща дъга

Но забравяш думите
И ето че пак замълчаваш
Защото искаш
Със очи затворени
Нежно обвил с ръка
Да нашепваш на жена

И погалваш тялото
Прималял да чуеш думите
Но няма никой
Сам стоиш
А тялото е твое –
Плува изстинало в дъжда

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Кермов All rights reserved.

Comments

Comments

  • смърта идва само там където ни нямя ) не е тъжно, по скоро обичам да мисля,,, но ако действам така по-добре да бъда забранен )

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...