В любовта падни ти…
В любовта падни ти…
В любовта падни ти, в погледа ѝ
и приюти се в нея, в недрата ѝ.
Всяка болка в себе си ще поеме,
всяка капка тъга тя ще изпие.
Когато е облачно, облачно в теб,
от дъжда ще нарисува тя дъга.
Когато слънцето тъй ярко е в теб
ще изпреде от лъчите му пътека.
Пътека с цветя, сочеща безкрая.
И сърцето ти ще се загуби в нея.
Но ще се върне да остане в теб,
и никога повече не ще си отиде.
Затова пусни в галоп сърцето си,
да намери любовта за двама.
Не очаквай любовта без душата ти,
вратата към себе си да отвори сама.
И тогава когато най-малко я чакаш,
някой ще се открие в погледа ти.
И не ще искаш ти от нея да избягаш
и от двама ще станете едно цяло.
В любовта падни ти и се изгуби
и в недрата и ще се намериш ти.
И някой ще се открие в погледа ти
и ще се слеят в едно две души…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
