В любовта падни ти…

В любовта падни ти, в погледа ѝ

и приюти се в нея, в недрата ѝ.

Всяка болка в себе си ще поеме,

всяка капка тъга тя ще изпие.

Когато е облачно, облачно в теб,

от дъжда ще нарисува тя дъга.

Когато слънцето тъй ярко е в теб

ще изпреде от лъчите му пътека.

Пътека с цветя, сочеща безкрая.

И сърцето ти ще се загуби в нея.

Но ще се върне да остане в теб,

и никога повече не ще си отиде.

Затова пусни в галоп сърцето си,

да намери любовта за двама.

Не очаквай любовта без душата ти,

вратата към себе си да отвори сама.

И тогава когато най-малко я чакаш,

някой ще се открие в погледа ти.

И не ще искаш ти от нея да избягаш

и от двама ще станете едно цяло.

В любовта падни ти и се изгуби

и в недрата и ще се намериш ти.

И някой ще се открие в погледа ти

и ще се слеят в едно две души…