В магичната реалност на нощта
В душата ми Пустинята нахлува
и всеки спомен изживян помръкна.
На Миналото нежната заблуда
зловещо, с кикот, гиблата* отмъкна...
Нощта дойде със бурята пустинна
и с облаци завихрени – от пясък...
Видение от нищото се вдигна –
засипа ме и продължи нататък...
Опитвам се сега да си припомня –
дори и как изглеждаха звездите...
Стеснен от пясък даже хоризонта – ...