В магичната реалност на нощта

В душата ми Пустинята нахлува

и всеки спомен изживян помръкна.

На Миналото нежната заблуда

зловещо, с кикот, гиблата* отмъкна...

Нощта дойде със бурята пустинна

и с облаци завихрени – от пясък...

Видение от нищото се вдигна –

засипа ме и продължи нататък...

Опитвам се сега да си припомня –

дори и как изглеждаха звездите...

Стеснен от пясък даже хоризонта –

Пространството отнема на мечтите...

Сгъстява се и въздуха, и трудно,

и даже със усилие се диша,

но някакво необяснимо (чудно!)

Предчувствие желая да опиша...

... Това е, дето винаги усещаш,

когато пред Стихия си застанал

и просто изведнъж те грабва нещо –

дошло́ от Времето през Разстоянията...

Нощта сега ще бъде ми оа́зис

и трябва значи да я преживея,

и спомени с годините да пазя

за чудесата ставали във нея...

А на нощта в магичната реалност

почти е невъзможно да улучиш –

кое било е някога отдавна,

кое сега в действителност се случва...

Понеже но́щем  Времето се връща

и оживяват мъртвите пустини –

с вълшебствата (каквито са си всъщност!)

се връщат и отдавнашни години...

И тръгват пак пустинните кервани,

а вечер, покрай огньове́ разискрени,

мъдрец за Миналото ще подхване

и пак легендите ще бъдат и́стини...

А в тези тук земи опустошени

се раждали и Богове́!...Рели́гии –

са тръгвали със древните легенди,

в които и до днес кълнем се ние...

Тук Времето засилено обратно

ще спре до Вечността на Фараоните

със тяхното желание превратно –

да властват на „отвъдното“ в законите...

... На края искам да посрещна Сфинкса

той има мъдрост да даде на заем –

когато си издигнем обелиска:

– какво за Вечността да пожелаем!...

18.08-2021.                                               

*изключително силна пустинна буря, която носи

много пясък