В механата

В механата тихо и спокойно е сега,

няма ги хъшовете,нашите деди!

Няма музика само тягостна тишина,

чашите празни,масите останаха самотни.

Виното червено не е както някога,

кисалия вкус вгорчава още живота!

Кръчмарят алчен гледа само за пара',

затуй ги няма вече тук  и хората.

В дъното на механата човек седи,

опиянен от виното той песен запява.

Юнашка песен за воеводи,за борба,

само тишината го чу,тя му припява!

А кръчмаря му викна яростно, силно.

-Хей ти там в дъното,искам тишина!

Няма никой тука да ти чуе песента,

иди си и си я пей по пътя за дома!

Наведе човека тъжно своята глава,

беден мъж,допи чашата  своя сега.

Да забрави за миналото ,своята съдба,

поседна в механата с чаша вино в ръка.

Стана взе шапката си,старото палто,

навън вилнееше студената зима.

Отново навън,ще продължи своето тегло,

само тя му остана вярата му,но той я има!