Jan 8, 2020, 12:16 AM

В механата

  Poetry » Civic
1.3K 0 1

                                                      В механата

 

В механата тихо и спокойно е сега,

няма ги хъшовете,нашите деди!

Няма музика само тягостна тишина,

чашите празни,масите останаха самотни.

 

Виното червено не е както някога,

кисалия вкус вгорчава още живота!

Кръчмарят алчен гледа само за пара',

затуй ги няма вече тук  и хората.

 

В дъното на механата човек седи,

опиянен от виното той песен запява.

Юнашка песен за воеводи,за борба,

само тишината го чу,тя му припява!

 

А кръчмаря му викна яростно, силно.

-Хей ти там в дъното,искам тишина!

Няма никой тука да ти чуе песента,

иди си и си я пей по пътя за дома!

 

Наведе човека тъжно своята глава,

беден мъж,допи чашата  своя сега.

Да забрави за миналото ,своята съдба,

поседна в механата с чаша вино в ръка.

 

Стана взе шапката си,старото палто,

навън вилнееше студената зима.

Отново навън,ще продължи своето тегло,

само тя му остана вярата му,но той я има!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...