В механата
В механата тихо и спокойно е сега,
няма ги хъшовете,нашите деди!
Няма музика само тягостна тишина,
чашите празни,масите останаха самотни.
Виното червено не е както някога,
кисалия вкус вгорчава още живота!
Кръчмарят алчен гледа само за пара',
затуй ги няма вече тук и хората.
В дъното на механата човек седи,
опиянен от виното той песен запява.
Юнашка песен за воеводи,за борба,
само тишината го чу,тя му припява!
А кръчмаря му викна яростно, силно.
-Хей ти там в дъното,искам тишина!
Няма никой тука да ти чуе песента,
иди си и си я пей по пътя за дома!
Наведе човека тъжно своята глава,
беден мъж,допи чашата своя сега.
Да забрави за миналото ,своята съдба,
поседна в механата с чаша вино в ръка.
Стана взе шапката си,старото палто,
навън вилнееше студената зима.
Отново навън,ще продължи своето тегло,
само тя му остана вярата му,но той я има!
© Валентин Миленов Все права защищены